Циганска сватба - същинската част :)
Публикувано в Общество — от Longanlon в 08:18 на 26 November 2007
Миналия път споделих как точно циганите се сгодяват, как се купува булката и защо. Днес продължавам темата със същинската част от описанието, а именно - сватбата.
Особено място ще отделя на традициите и на най-интересното - обичаите около девствеността на булката. И около отнемането й, естествено 
…
Сватбата при калдарашите се подготвя изцяло от семейството на момчето-младоженец: свекъра и свекървата, техните преки роднини и съответно се заплаща от тях. Традиционно сватбите са големи и пищни и продължават до сутринта. Това е така, защото при калдарашите не се дават подаръци на младите, а се “отчитат” пари - това отнема време.
Въпроса с девствеността идва на дневен ред чак в късните часове на сватбата.
Храната
На всяка калдарашка сватба има официална част: на фона на ръченица започва подреждането на официалната маса пред свата, родителите на момичето. Официалното поднасяне го прави бащата и семейството на младоженеца, помагат и други младежи. Традицията повелява задължително в менюто да присъстват малки печени прасенца - добре украсени, галони с уиски (преди ракиите са били на почит, но не и напоследък), пуйки, пилета, торти, всякакъв друг вид алкохол. Всичко това естествено се сервира не само на масата на сватовете, но и на всички най-близки роднини на булката. След преподреждането на сватските маси, се преминава през всички останали, като обичайно им се сервира уиски, някъде прасенца, на друго място пуйки, торти и така докато всички се включат в угощението.
Парите
Както успявате да забележите, парите играят голяма роля във всяка циганска сватба - и това не е чудно, защото те играят голяма роля и в живота на всеки човек. Калдарашите приемат това за нормално и затова обичаят е вместо подаръци на младото семейство да се дават само пари. Даването на пари от всеки гост се нарича “отчитане” или “даряване”.
При отчитането принципно се дават пари, но близките могат да дарят и злато. Започва се от таткото на булката. Редно е той да дари поне половината пари, които е получил за нея, а ако е заможен - и повече. Докато се отчита, той има право да ръководи музиката и да поздравява колкото и когото си поиска. Тъй като роднините са много, процесът на отчитане е дълъг и шумен - което е идеалната възможност за младоженците да се изнесат от ресторанта, за да вършат работа
“Работата” 
Работата на булката и младоженеца е кулминацията на цялата сватба и се състои в това двамата да докажат нейната девственост и неговата мъжественост. Това може да се случи в дома на булката, на младоженеца или в хотелска стая, ако сватбата е в хотел. С двамата млади, уж незабелязано, излизат и няколко други жени, разбира се свекървата, а по желание и майката на момчето. Заедно с тях излиза и подкрепящата група - няколко млади, наскоро женени мъже и жени. Тяхната роля е много важна: те са хората, които окуражават младоженците, дават им съвети ако е необходимо (не забравяйте, че двамата млади нямат почти никакъв опит, а на момичето, разбира се, му е за пръв път).
Ролята на свекървата и другите жени също е интересна и важна. Те влизат в подготвената стая и приготвят белия чаршаф, който се сещате за какво служи Също така събличат булката, разплитат косите й и внимателно я оглеждат за подръчни, помощни материали, инструменти или каквото и да е друго, което евентуално може да се използва за фалшификация на девствеността (става дума за фиби, остри предмети и др. такива). След като приключат, канят младоженеца в стаята и ги оставят сами.
Работата се счита за свършена, когато двамата могат да покажат няколкото капки, а понякога и повече кръв върху белия чаршаф. Това обаче не винаги е лесна задача. Разбира се, природата си знае работата, но и двамата са неопитни, а и напрежението върху тях е много голямо - от това каква ще я свършат зависи не само протичането на цялата сватба, но и честта на семействата им. Именно тук е работата на подкрепящата група: те са хора достатъчно млади, за да могат младоженците да не се притесняват от тях и едновременно с това женени, така, че са минали през всичко това, а и вече имат опит в секса. Подкрепящата група обикновено стои в някоя съседна стая и чака, ако има нужда от нея. Макар и рядко, е необходимо единият от двамата млади да излезе за малко, за да бъде успокояван, окуражаван. Парадоксално, по-често това е момчето
Готово!
След като хубавата работа най-после е свършена и чаршафът е налице, настъпва истинската радост и най-веселата част от сватбата. Майката на момчето и другите жени, които са проверили чаршафа информират наблизко намиращите се хора, пуска се информацията и в ресторанта, където гостите се веселят, отчитат и поздравяват (Е, понякога някои треперят от вълнение, притеснение, очакване ). Следва завръщане на младото вече семейство на мястото на празненството, разбира се с чаршафа, нацапан в червено, доказващ девствеността, честа и цялата гордост на сватове, близки и роднини. Младите се посрещат с ръченица, всички са събрани около тях, лее се алкохол, радостни сълзи, понякога се късат и ризите на бащата и свекъра - изобщо вълнението е голямо. Всеки се поздравява и естествено най-големите поздрави са за младите, булката и нейното семейство - родителите, отгледали и запазили достойното момиче. След това се продължава с отчитането, поздравите, докато всички присъстващи минат по реда си
На другия ден
На другия ден е т.н. честито (благата ракия). Принципно този ритуал се прави в дома на булката. Сутринта или на обяд младите приготвят менче с вода, украсено със свежи, красиви цветя. Булката полива на по-възрастните от водата и им дава по едно цвете, което символизира нейната девственост, чест, а те оставят железни пари във менчето с пожелание за здраве, късмет, деца и т.н. Тук родителите на булката също даряват дъщеря си със злато (или златна монета или накити). Коли се агне и пак се яде и пие и така във веселби минава и този ден.
Обикновено двамата млади живеят при семейството на момчето или в отделна къща наблизо. Ако не сте забравили от миналия път, сватбата се прави в града на момичето. Вечерта, ако новия дом на младите е по-близо, младоженецът и роднините му вземат булката и още в същия ден се прибират. Ако е далеч, това се случва на следващия ден.
Там има пак кратък ритуал - на въвеждането на булката в новия й дом. Свекървата посреща новото семейство. С кърпа, увита около вратовете и на двамата млади и с хляб под мишници или в ръцете им, тя ги приканва, въвежда под прага на врата. Има и хубава голяма пита, мед, сол и много благословии.
И разбира пожелания за много разбирателство, уважение, любов и деца!
—————————————————————————————
* Автор и на тая статия е Марияна Борисова, за която, ако й бях баща, нямаше да поискам по-малко от стотина хиляди лева.
November 26th, 2007 at 10:48 am
Много е интересна статията. И предишната ми хареса, и тази също ми допадна
Много обичам празниците и понякога ми е жал за това как хората се отказват изцяло от тях 
Разбирам компромисите, направени в тон с реалността. Но не разбирам онези от тях, които следват личната глупост, мързел, неумение да отстояваш правотата си пред собствените си родители.
Поздравления на авторката и на Longanlon, че й даде възможност да ни запознае с циганските обичаи. Бих чела и още с удоволствие
November 26th, 2007 at 11:17 am
Ехх… То традиции хубаво, ама кому е нужно всичко това? На мен ми се струва пресилено да трябва да преминаваш през целия тоя стрес.
November 26th, 2007 at 12:28 pm
Врътнята около събитието май е доста
November 26th, 2007 at 12:40 pm
Само не разбрах защо текстът е илюстриран с някаква японска бродница а ла Садако Ямамура.
November 26th, 2007 at 1:01 pm
Маркуча, то около всяка сватба, доколкото съм забелязал, врътнята е повече отколкото според мене е необходима. Човешка природа, ко да прайш
UZUMAKI, защото на безотговорния редактор така му е кеф
November 26th, 2007 at 1:54 pm
А ако все пак булката не е девствена, по някакъв начин може ли да ги метне всичките?
November 26th, 2007 at 2:04 pm
Ами те затова се вземат предпазните мерки - да няма скрити остри предмети.
Освен това, Марияна не го е написала в статията, но ми е казвала, че имало някакви експерти по девствената кръв - демек, можели да различат капките върху чаршафа от всякаква друга кръв. Метод за това било накапването със спирт, нещо ставало при това, ама не можах да разбера какво точно, ако кръвта е “истинска”. Единствената кръв, която 100% заблуждавала всички тестове била кръвта от гълъб (това, мисля си аз, е само легенда, но знае ли човек).
Така или иначе, ако двамата млади са се разбрали, предполагам могат да метнат “комисията”, но момичето да успее да излъже и мъжа си и всички останали ми се струва малко вероятно.
November 26th, 2007 at 2:44 pm
Да,интересно е,но и ние сме имали подобни традиции.Някои с течение на времето са се променили,други не.Но наи-хубавото,е че вече живеем във време,в което всеки сам решава как да протече сватбата му.
А тази част с подкрепящата група е наистина забавна.Представям си как би го направил Костурица в някой филм!
November 26th, 2007 at 3:55 pm
Филип, сигурно се е случило някога и това с мятането :).
Не сам присъствала точно на такава кофти ситуация, но знам за някои случаи.
1. Да,момичето не е била девствена,но са успяли да заблюдът цялата публика. А, и не са така, предпазливи или недоверчиви към днешна дата, бих казала. Та тогава, никой не е разбрал,но с течение на времето, момичето е била доста “шавлива”, искала си е първото гадже(което най-вероятно е свършил работата с девствеността) и така момчето разкрило всичко. Оставиха я, тя се завърна при майка си и не знам,може би си е с любовта, а момъка отново оженен, но щастливо.
2. На един много извествн ром-калдарашин се е случило момата да не е мома, е загубила се е всяка положителна емоция, да не кажа, че искаха да се отвори земята и да потънат, но останаха младите заедно. Дълги години след това, нямаха деца, разделиха се,пробва той с други,но не я остави и нея, просто я беше заобичал. Сега въпросният г-н,който е доста известен, има две жени-едната майка на детето му,а другата-неговата си жена.
November 26th, 2007 at 5:09 pm
Маряна, а как е уреден въпроса, ако момичето е честно, но просто е с еластична ципа или се е родило без такава? В учебниците по медицина има примери как части от химена се изхвърлят при раждането на първото дете..
На мен също ми хареса това със support-а в съседната стая
November 26th, 2007 at 6:14 pm
Toва с безкръвното разкъсване на химена е темата на весела история: тя знае, че подобни неща се случват и се опитала да обясни на майка си същото нещо - че понякога просто няма кръв. Майка й я погледнала с подозрителен поглед и казала нещо от рода на “Ти искаш нещо да ми намекнеш ли? Че на твоята сватба няма да има кръв???”
November 26th, 2007 at 7:10 pm
Поздравления за доброто четиво! И при българите е имало такъв обичай и на отделни места той се е спазвал до съвсем неотдавна. Само за подкрепяща група не съм чувала. Обаче са ми разказвали, че ставащото в стаята на чакащите е било доста по-интересно и забавно от онова в стаята на младоженците. Тогава възрастните са му “отпускали края” и къде под въздействие на изпитото вино, къде под въздействие на събитията “зад вратата на младите” са се разказвали и пеели такива песни, истории и вицове, че на неженените е било абсолютно забранено да припарват при тях.
November 26th, 2007 at 9:28 pm
Да бъда откровена, аз съм приятно изненадана, че този текст, илюстриращ как се случва важната за нас сватба, ви харесва.
Longanlon, а от теб съм още по-прятно изненадана, поздравления за това, че си успял да разбереш всичко онова, което съм ти разказвала или писала. Благодария, че намираш коректните ,верните отговори на въпросите на твойте читатели относно цялата история около калдарашката сватба.
Pocu, имало е и такъв случай, но едва ли са го разбирали така биологично, най-вероятно са обвинявали, че момчето не може да свърши работа или че момичето е много особена и не пуска. :). В такъв случай е идвал на помощ чичо Доктор- първо той/тя казва е ли девствена момата и ако да - един случай за който аз знам- самия доктор някак си е спомогнал да се обезчести с други медицински инструменти,а не с неговия биологичен :).
November 27th, 2007 at 2:52 pm
Nice. Nice. Благодаря много за споделеното. Интересно е за четене, а и българите май познават повече традициите на южноафриканските народи, отколкото на своите собствени сънародници - циганите. Подкрепям инициативата на Лонганлон да представи всичко това от първа ръка с помощта на неговия гест-блогър. Мисля, че този сюжет е супер подходящ за документален филм…
December 4th, 2007 at 2:29 am
Марияна, и за тая част благодаря.
(Да де, и моментът с напрежението си казва думата…)
И не, не е парадоксално - те момчетата само се правят на отворени.
December 4th, 2007 at 9:37 pm
интересно,голямата част е едно към едно с нормална българска сватба от едно време.
December 5th, 2007 at 3:29 pm
Харесаха ми и двете части, поздравления
Всъщност няма какво да се лъжем, тези ритуали в голяма степен (може би 80-90%) са били същите и за българите допреди 70-90 години (в по-отдалечени краища и до по-скоро). Остатъци от тях и днес могат да се видят във различни традиции и ритуали, останали от онова време, на почти всяка съвременна сватба (освен ако младите не са съвсем-съвсем модерни).
Мога да добавя още нещо, което е характерно за тук - живея в малко пловдивско село, 2/3 циганско (полски цигани, т.е. земеделци).
Ще следя блога, рядко очарована съм 
Тук на сватба - а сватба е не само сватба, а и сюнет, годеж и т.н. - също има ритуал с парите.
На една малка сватба - сюнет на приятелско дете - забелязах любопитна подробност - родителите му обикаляха с една тетрадка, в която нещо пишеха. Поинтересувах се за какво става дума и ето какво ми казаха:
На всяко такова събитие най-вече се даряват пари (както пишеш ти). Тези пари се описват подробно, а когато на свой ред другото семейство празнува някаква сватба, се дават точно толкова пари - повече може, но ако са по-малко, стават страховити скандали.
Това от мен
December 5th, 2007 at 11:51 pm
БУ, радвам се , че ти харесва самата статия, че дори си очарована :). А иначе - да, макар и роми, ние живеем тук в България и смятам, че традициите малко или много са сходни с тези на страната, в която живеем. Е, ние сме доста по-консервативни( калдарашите ) и затова са все още живи тези традиции, а при вас поотминаха :)!
January 22nd, 2008 at 6:11 pm
абе вие не знаете ли, че има доктори, дето могат да “пришият” девствена ципа? И у нас май е сравнително евтина..не зная обаче как стои въпроса с кръвта
February 3rd, 2008 at 11:00 pm
Айде сега,ще различат девствена от недевствена кръв.Приказки ли си приказваме ,що ли?Освен това достатъчно просто е да се разчопли носа и няколко капки кръв да капнат,после да се изчака кървенето да спре и проблема е решен.Дори Рангел Вълчанов го беше показал много ясно в “Лачените обувки на незнайния войн.”Освен това да ме прощавате,ама нещо май в последно време много митове за консерватизма на циганите се завъдиха,що ли в живота не виждам нещо такова?Изрично подчертавам нямам нищо против нито един етнос!
February 17th, 2008 at 2:46 pm
Извинявам се за статията - просто всичко е автоматизирано. По принцип ако не беше се обърнал грубо към можеше да запазя само линка и да махна съдържанието, но …
Успех!