Бесен селянин в атака



Човек и добре да живее, има съседи. И добре да се разбира със съседите си, понякога случва на индивиди, които родителите им ако знаеха какви олигофрени ще създадат, щяха да ползват презервативи предварително.

Настоящото е разказ за това, как се проявих като бесен селянин, за да се справя с един още по-бесен такъв…

Гневът се е развил като поведенчески, емоционален и телесен механизъм именно защото от него е имало полза през милионите години, през които на разни там твари им се е налагало да защитават териториите си, малките си или храната си срещу други, които са искали да им ги отнемат със сила. Той е автоматична реакция, която е помагала на животните, а после и на хората да се справят в трудни за тях ситуации и макар съвременното общество да го отрича като първичен и недопустим, то самото не е еволюирало достатъчно, за да няма индивидът никаква нужда от него.

Туй псевдо-научно обяснение обаче иде само за да послужи за предисловие на чисто битовата случка, която имам намерение да разкажа и която, ако не беше толкова смешна, щеше да е … абе смешна си е от където и да я погледнеш :). Сетих се за нея покрай темата за ужасните съседи във форма на бгмама.

Та на въпроса:

Живея на втория етаж в блок. В съседния вход живеят някакви абсолютни селяндури, които имат апартамент там, защото земята е била тяхна и са ги компенсирали с него за събарянето на къщата им. Освен, че редовно се занимават пред входа си с най-различни селяндурски дейности, свързани с къщата им на село – веене на боб, варене на компоти (на открит огън пред блока), белене на лук и т.н., общо взето всичките им съседи си имат проблеми с тях – било заради миризмите, пари за вход, шум и т.н.

Веднъж се връщам от работа и гледам чичката разчиства едно място между двата входа, по-близо до нашия, едно такова закътано, където обикновено децата си оставят колелетата и което се пада под моя прозорец точно. Като го питах какво ще прави там ми заяви, че щял да строи зайчарник и да гледа зайци (!?!?). Представяте ли си, зайци до жилищен блок?!?. Даже дъски си беше насъбрал. Аз бях в кофти настроение тоя ден и доста рязко му казах, че не може да гледа зайци в блока, щото миришат и да си върви на село да прави каквото му душа иска. Онзи само ме изгледа, но аз не останах да се разправям.

Следващата сутрин към 7 часа се събуждам от яко коване под прозореца ми – поглеждам: оня сковава зайчарниците… . Принципно съм много спокоен човек – трябва някой много, ама много да ми скача по търпението, за да се изнервя – ама тогава направо издивях. Не стига, че ми кове на главата безбожно рано, ами си мисли, че той като е миризлив аграр и всички трябва да търпят вонята на животни под прозорците си, само щото той така е решил. Обух само обувки, слязох долу както бях по гащи, взех му чука и давейки се от яд му казах, че ако не спре да кове, ще му счупя главата с него. Опита се да ми се кара, както обикновено прави с другите съседи, ако посмеят да му правят забележка за нещо…

Грешка…

На мене ми беше попреминал гнева вече, ама още бях ядосан и реших да продължа да се правя на страшен – замерих чука в стената, наритах каквото беше наковал, отковах с шутове няколко дъски и на висок глас заявих, че ако направи зайчарници, ще ги полея с бензин и ще ги запаля, а после, докато спи, ще запаля и него. Добре, че човечето не ме познава по добре, щото ако знаеше колко съм добричък и примерно как говоря на котката си все едно е бебе, никога нямаше да се уплаши от мене. Но в тоя момент трябва да съм изглеждал наистина ужасно (недоспал, необръснат, със зловонен дъх на неизмити още зъби…) щото имах чувството, че ще се насере, ей такива очи беше оцъклил и нищо не каза. След като се наспах, дъските ги нямаше, повече не се чу или видя нищо за зайчарници. От тогава арграрът ме заобикаля от далече и само ми мятат с лелката му (бе чиста бабичка си е) мръсни погледи, ама от това ми става още по-готино. Даже като го срещна го гледам нагло, защото поговорката казва – гъзът трябва да бъде ритан редовно, за да помни, че е гъз.

Та така – вместо да се опитвам да се разправям мирно с прост човек, което, както всички знаете е непосилна работа, се направих на по-прост от него и спестих неприятности и неудобства за себе си и съседите си.

————————————————————————————-

Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:

Толкова ли е трудно да похвалим?


СПОДЕЛИ
Излъганите ми надежди – новите Nightwish и Тарантино
Сънувах сън

Коментари

  1. А всъщност, изпуснал си идеалния момент, за да си сковеш свинарник и да почнеш да гледаш прасе :mrgreen: Никой нищо нямаше да може да ти каже!

  2. Васил Колев
    02/10/2007 - 09:42

    🙂 Перфектно четиво за събуждане.

  3. Marfa, аз прасето го гледам всяка сутрин… в огледалото докато се бръсна :mrgreen:

    Забравих да напиша нещо горе – на въпросния нещастник му бях насъбрал и от преди, щото беше ударил шамар на една моя приятелка, защото си откъснала от гроздето на една лоза покрай блока ми докато минавала от там (явно аграрът смята, че лозата е негова).

  4. Димитър Н. Mитев
    02/10/2007 - 10:15

    Приятелю бива ли така!? Защо не помогна на съседа си да си го скове в хола си например. Така правят културните съседи!

  5. И да му нацепи дървата после, нали? 😆

  6. Агресията води до агресия, но понякога е необходима, да! Представих си те по гащи с чука в ръка и още се заливам от смях! Малко на хамериканска пародия мяса, ама се забавлявам истински. Ако продължа да къртя мрака с бас касата вкъщи може и при мен да дойде някой обезумял, с чукове, пили и триони. Ето на, ще спазвам режим вече с музиката!
    “Блогъри спасяват комшулука на mindbolt” ще излезе утре в пресата 🙂

  7. Пич, колко ти е наемът на час да дойдеш по гащи да размахаш чук на съседката, дето слуша Азис в 2 сутринта и му се радва, и танцува:)

  8. май си подходил по най-ефективния начин 🙂

  9. nname – честито! Понеже това твоето беше хилядния коментар в блога ми (сериозно), печелиш усмивка по радиото!

    Или бира, ако ме хванеш някой път да те черпя…

  10. хаха човек,много яко си го написал много ти се радвам :):)
    искрено съчувствам…с чак такива съседи,изпитващи толкова голяма любов към зайците май..не съм се сблъсквала (още) ..но ти влизам в положението 🙂
    кефиш много!

  11. Де да имаше повече като теб, току виж селяните се върнали на село 🙂

  12. Ебати, за 4 минути изтървах бирата:) Поне ме махни от спам листата!

  13. Нямам спам лист – системата оценява автоматично всеки коментар по някакви нейни критерии и му дава + или – карма точки в зависимост дали отговаря на всеки.

    Ето какво е казала за предишния ти коментар:
    +0.5: Comment has no URL in content (but one author URL)
    -9.24: 1 blacklist match. (9084 = blog.com [x1])
    -2: Browser doesn’t support Javascript

    Не знам на това последното ква му е логиката, аз бих ги сложил в плюс тия точки…

  14. Ами когато се налага, на простотията се отговаря с простотия. Само съжалявам, че още имаме такива моменти в социалните си взаимоотношения 🙂 казано по-така 🙂

    Иначе на мен ми хареса идеята да си отгледаш едно прасенце 🙂 мани тази котка – няма месо в нея 🙂

  15. Маркуча
    02/10/2007 - 15:31

    > се направих на по-прост от него
    Емпирично е доказано, че именно това е правилният подход към агресивно тъпи индивиди 🙂

  16. Доста поучителна случка. Такива хора от такт и търпение на разбират. Те имат доста елементрани движещи сили в живота си. Техните мотиватори са: глад, студ, страх и гняв. ТИ си наблегнал на вторите два, за което те поздравявам. И на мене ми се е случвало да се държа като селски бек, когато съм бил абсолютно несправедливо предизвикван от такива. Веднъж заплашвах по телефона оператпорката от интернет доставчика ми, че ще дойда в офиса и ще ги чукам всичките отзад, независимо дали са мъжко или женско, защото ми спря нета точно когато закъснявах за един ултра важен дедлайн и тъкмо прикачвах файла. Друг път синчето на един 60 годишен пияница, който живееше под нас в стрелбище и се оплакваше, че стъпвам шумно върху пода, се опита да ме заплашва с физическа саморазправа в асансьора. Успях да запазя хладнокръвие и да му обясня с леден тон (въпреки че по едно време ме напуши на смях), че ако иска утре да си намери колата пред блока, по-добре да си затвори плювалника и да пътува в пълна тишина докато му дойде етажа. Може би помогна, че носех куфарче с инструменти и разни кабелаци в ръка. И току що се бях обръснал първи номер, заради жегата. Изобщо, понякога човек трябва да вади от вътре и войнстващия Буда, ама само в краен случай. Много ме развесели с този пост.

  17. Я раздуй за войнстващия Буда… Стана ми интересно.

  18. Ей това “гъзът трябва да бъде ритан редовно, за да помни, че е гъз” ще си го запиша с големи червени букви някъде. Че то иначе с такт и гордо пренебрежение нищо не успявам да постигна. СТрашен си!

  19. Аз живея китният и екзотичен квартал Банишора и се радвам на също толкова екзотични съседи.
    Във входът в който живея от 24 апартамента само в 5-6 живеят собственици,всичко останало е при късмет с наш произход ,но най често е с екзотичен такъв.
    Имаме сирийци,индиец и китайци.
    Текущо се мени най разнообразна фауна но няколко екзеземпляра са ми оставили скъпи спомен.
    Преди десетина години над мен живееха някакви ливанци,уж бяха двама само регистрирани но в гарсониерката се събираха поне десетина парчета.
    И една вечер се звъни на пожар,скандал и крясъци на стълбищната площадка,съседката пищи- викам си “край ,долу интелекта- стрелям на живо”

    Отварям вратата и гледам единят ливанец пред мен ,с бяла ризка с къс ръкав и нож забит ниско в корема- облещил се и пищи.
    Викам си- леле атракция,баси кефа- тоя ми оправи
    вечерта.
    После го загледах по внимателно жаден за подробности и забелязах че ножът е малко автоматично джобно ножче и е боднат отстрани в сланинката на традиционното арабско шкембенце.
    Доиде полиция и после работата стана ясна- този левент дължал пари,и за да направи постановка боднал ножчето в шкембенцето отстрани и симулирал така обир или нещо подобно.

    Както и да е- от мен да знаете- гледката на арабин с нож в корема в девет часа вечерта на входната ви врата безспорно е едно от най вълнуващите и незабравими неща които могат да ви се случат.

    Друг интересен случай е със един мой любим герой- рапърчето от съседният апартамент.
    Моите приятели добре го познават- многократно съм го споменавал в творчеството си ,обикновенно изключвайки го от женевската конвенция и човешкият род като цяло.
    Идиотът има мощна уредба с мощни басове и не знае единственото което мразя повече от Мишо Шамара това е да Слушам Мишо Шамара.
    Това нещо живее в съседен апартаменто но не в моят вход а в съседният ,имаме обща стена но не мога от моят прозорез да видя неговият защото има един калкан.

    Та прибирам се една вечер от фитнеса и единственото което желая е да си положа мускулатурата на спалнята и кротко да си гледам Дискавъри,но в съседният апартамент – купон.
    Тапетите ми се къдрят,кучето в стрес,направо откачик.
    Тук обикновенно се казва” аз съм кротък и спокоен човек и трудно се ядосвам….”
    Всъщност аз съм много избухлив , много лесно се паля и правя доста глупави неща,което по принцип ми е поведенчески проблем.

    Та блъскам по стената излизам на прозореца и почвам да крещя и да псувам неадекватно,онова се показва и то и известно време се псуваме без да се виждаме.
    Накрая аз му казвам – слез пред входа да те триангулирам и то ми вика- слизам.
    Викам си – ей така се умира от глупава смелост.
    Слизам долу и що да видя- пъпчиво кюфте от ЖЕНСКИ пол,рошаво,наежено и възмутено.
    Направо онемях,върнах рязко газта щото колкото и да съм простак все пак жени не бия,пък дори и да са определими само с генетичен анализ.

    Напсувах я внимателно за довиждане и се прибрах- после ми стана смешно защото и виках от прозореца “к..еле тъпо,п..расче хахаво “и други такива неща.
    В смисъл ако знаех че е женско…
    Де да знам всъщност какво ако знаех.

    Та нормални са тези случки,аз както повечето софиянци съм с провинциален произход ,и като си отида на родното място и си видя съселяните и роднините си давам сметка че наистина има разлика между селянин и гражданин колкото и комплексарско и парвенюшко да звучи.

  20. Ентусиазирана новодомка,приключвайки с вътрешният интериор на апартамента се юрнах да оправям и външният.Скубах бъзета,коприви,храсталаци,
    треволаци,събирах празни бутилки и всякакъв вид битови отпадъци от обелки от лук,презервативи,дамски превръзки и всичко друго,каквото Ви дойде на ум.Стригах тревата с шивашка ножица/нямах коса,а и да имах едва ли щях да се справя/..почистих,подравних и не мога да се спра.Все по-хубаво искам да е.Садя цветя,три череши,три праскови,смокина,люляк и жасмин и всякакви други прелести.О,да пропуснах да кажа,че съм на първият етаж,на ъгъл и широк терен за изява.Откъде ми дойде на ум да садя чимшир,може би защото е вечно зелен,а и щеше да играе функция на зелена ограда и децата нямаше да тъпчат цветята,
    защото явно майките им всяка сутрин като си метнат торбите с боклуците от балконите,и манджите от прозорците на кухните,а татковците презервативите от спалните им заръчваха да минат и да огазят цветята,които не са успели да изтръгнат.Те хвърлят,аз събирам с упоритостта на идиот,до като един прекрасен ден ме уцелиха с една торба боклук по тиквата и няма нужда да Ви разказвам как изглеждах след като съдържанието й се размаза по лицето и дрехите ми.Не знам какво стана,нощ ли падна или ми падна пердето,
    ама усетих как ми се надигнаха всичките дертове наведнъж,даже и онези,дето не съм знаела,че ги имам,че като отворих гърло,пък то гърло ли е и добре,че не сте били там,че сега нямаше да си продумаме,досущ като със съседите вече 20г.То бяха цървули и галоши,то бе битов тероризъм,ама то не било всичко.Прибирам се да се почистя отвратена от собствената си наивност и дързост за красота и какво мислите,пред вратата на апартамента ми се събрала всичката сган от входа и крещи срещу мен разярена,че съм ги обидила на цървули и галоши селски баш кога си пиели ракийцата.Даже и полиция викнали.Скрих се на бързо и аз викнах полиция.Три патрулки с по 4 полицая,
    в пълно бойно снаряжение!Проверка на личните ми документи.Тълпата разярена,аз омаскарена,че даже една госпожа се изцепи,че съм била курва,а до мен брат ми,десет години по-малък и един метър по-висок от мен.Добре,че имаше полиция,че не запретна ръкави,щото сигурна съм щеше да я стисне за гушката като гъска и да се гърчи в ръчищата му,ами се стегна в кръста и й рече:”Госпожо,като гледам колко сте се наредили тука на опашка пред тази врата сигур и на Вас Ви се ще да сте курви като сестра ми,обаче да Ви предупредя-прости путки не еба,пък ако ще и господа полицаите пищовите да ми опрат!”Полицаите се разкискаха,но и отправиха забележка да не ме обижда и т.н.Друг цървул,
    бивш директор на”Риба и рибни продукти”,вече просто бачо Илия от с.Самоводене рече да се жали пред полицаите,че съм го обидила на “селски самоводски цървул”,което си беше вярно.И че му го казах,и че е селски цървул.Викам му:Ти какво искаш бе,цървул,да ти кажа селски гражданин?!Като ми докажеш,че село Самоводене е град ще ти кажа градски цървул,сега си селски!” Отново настъпи смях сред полицаите и то още по-силен,защото старшият им полицай бил Самоводски зет,ама аз де да знам.Полицаите си тръгнаха заливайки се от смях,агитката на жалбоподавателите се разотиде,
    а градината пред блока запустя.И вече 20г не си говоря с никого от тях.То няма и как де,защото 15г мета по света и само от време на време същият бачо Илия като ме види,че си ида и се провиква:”Хайде, ма Ружо,добре че си дойде,че боклука ни затисна до третият етаж”.Не бил лош човек бачо Илия,ама си е цървул де..:):)

  21. В индийската философия има една концепция за двете състояния на водата: спокойно и бурно. Тогава не са се интересували от агрегатните й състояния. Все пак, водата може да е буйна само когато е вода, нали? Та, източната философия описва основните две състояния на водата като основните две състояния на човешката душа. Всеки човек е един нероден Буда. Буда = душата, която се ражда и освобождава от оковите на живота след смъртта, за да постигне Нирвана. Докато е в оковите, обаче, тя пребивава или в: а) спокойното си състояние, стремящо се към хармонията и всемирната мъдрост още приживе или б) в бурното си състояние, което е крайно разрушително и дестабилизиращо, поради което може да протича само временно. Вечността е една спокойна величина. През целия си живот адептите се стремят да не правят вълнички върху повърхността на езерото, което олицетоврява тяхната вътрешна хармония и мир със света. А войнстващия Буда го дресират и държат в клетка, от която може да излиза амо в случай на крайна нужда. Със самият си престой там, като извор на естствена сила, бездесйтващият войнстващ Буда натрупва един вид потенциална енергия, която може да бъде използвана в крайни случаи на отбрана и физически конфликт. Именно така са се зародили повечето спортни постижения в източните бойни изкуства. Пускаш войнстващия Буда за малко от “клетката”, чупиш с глава стената, а после пак си спокоен като новородено бебе и гледаш с мили, невинни очи ръкопляскащата публика. Това за войснтващия Буда.

  22. Мерси за информацията!

  23. “Живея на втория етаж в блок. В съседния вход живеят някакви абсолютни селяндури, които имат апартамент там…”
    “…на въпросния нещастник му бях насъбрал и от преди, щото беше ударил шамар на една моя приятелка…”

    не очаквах толкова много художествена измислица от теб..
    според тези две неща, аз живея през един вход от вас, а не помня такова нещо… 🙂

    хубаво въображение! 🙂

    п.п. и добре си постъпил с въпросният психопат, но тя тази твоя приятелка, тогава добре го подреди с думи;
    спомням си нещо такова: “… че не правиш секс с жена си…” 🙂

  24. За съжаление няма художествена измислица. Питай Лора за тъпака, който я удари – за него става въпрос.

  25. Да, аз бях свидетел на драматичната ситуация и знам, че комшията който я удари, живее в нашия блок, а не във вашия.
    А ти си писал съседният вход, а не блок… 😉

    Иначе на жената на този тъпак, като бяхме деца и казвахме “леля Мърморана”.

  26. Така е, ама неговия вход ми се пада съседен, щото е на 5 метра от моя. Мястото, което си беше избрал е точно там, дето сега построиха едни гаражи – залепени за моя блок.

  27. muxaxaxa super brutaliqta e toq post. tukmo go pro4etoh v kapital light i doidoh tuka da se vuzmutq ot suseda ti 🙂

  28. Мани ти зайчарник, мен ми бяха разправяли за некви дето си гледали прасенце на тераската. А курниците са си жива класика 😉

  29. dEMO VERSA
    30/10/2007 - 22:03

    Ха! когато живеех в Търново (Великото), съседите под нас гледаха зайци на терасата. ПОД ТЕРАСАТА НА МОЯТА СТАЯ! Много добре си направил! За съжаление нямаше как да им гътна терасата, макар че блокът беше на военни и небеше трудно да намеря граната (имаше един луд лейтенант на 8-я етаж).

  30. Това за войнствения Буда ми хареса (както и цялата статия де)… Между другото наскоро четох, в Уикипедия май, че атомната програма и ракети на Индия се казват “Усмихнатия Буда”. :]

  31. musha-busha
    24/04/2009 - 15:12

    Пиша това с няколко уговорки. Първо, майка ми е бясна украинка. Второ, надявам се, тук не четат прокурори. Трето, синовете на съседа също не четат.

    Зад къщата на майка ми съседът Георги има зеленчукова градина. Проблема не е в аграрно-земевладелчеството му почти в центъра на София, проблема е, че съседа Георги оползотворява всеки милиметър площ, за да сади някакви зеленчуци, овошки и прочее. Къщата на майка ми е от две части – едната, малката къща, някога е била временна пристройка, в която дядо и фамилия са живяли, докато построят Къщата. Респективно, малката къща няма основи, а е на принципа пръст, цимент, килим.

    Съседа Георги засади преди години едни сливи, джанки и не знам какви плододайни храсти до стената на малката къща. Майка ми е известна в квартала и повечето хора не искат да се карат с нея, затова знаех, че и времето на съседа Георги ще дойде. В защита на майка ми искам да кажа, че съседа действително е чобанин, простак и абсолютно себичен кроманьонец, който просто не го ебе другите имат ли проблем от него. Години наред майка ми се караше с него, да махне овошките от стената, не само заради законовата бариера от 2 метра пространство, но основно, защото от поливането и корените част от къщата на майка ми започна да пада, цели тухли падаха натрошени от влагата. На стената се появи влага, подът и стената започнаха да се цепят.

    Съседът Георги не говори, той само сумти и гледа в земята. Майка ми крещя, спори, говори любезно, проклина и заплашва, а той просто гледа в земята. Градината и дърветата бяха Темата на всяко семейсно събиране.

    Един ден майка ми млъкна. Тогава, знам, е станало или ще стане нещо страшно. Седмица по-късно отивам при майка ми да я видя и виждам как от дърветата са останали угарки, а стената откъм градината е черна. Една нощ майка ми се качила на покрива с две туби бензин и един кибрит и решила, така да се каже, из основи проблема с дърветата.

    Съседът Георги се озлоби и седмица по-късно засади домати и царевица пак до основите на къщата на майка ми. Майка ми, в отговор, засади телефончета и бръшлян на оградата на къщата ни. Днес от градината са останали спомени и много, много буренясали телефончета, а бръшляна се вие около останките на царевицата…

Leave a Reply

Задължителните полета имат *